ПРИРОДЕН ПАРК ВИТОША
ПРИРОДЕН ПАРК ВИТОША
Витоша е първият парк в България и на Балканския полуостров. Обявен е една година след Лондонското определение за национални паркове през 1934 година. През 1936 г., под влияние на Съюза за защита на природата – инициатор и за обявяването му, е изготвена и обнародвана Наредба – закон за защита на родната природа, според която паркът не е вече национален, а народен. Едновременно с това до 1952 г. действа специален Правилник за стопанисване и управление на Народен парк Витоша и включените в него бранища. Територията му днес е 27 079,114 хектара.
Планината Витоша се простира върху площ от над 300 кв. километра. На северозапад Владайската седловина и р. Владайска я отделят от планината Люлин; на североизток е Софийската котловина; на изток р. Искър – от Лозенска планина; а на югоизток дълбоката долина на р. Ведена – от планината Плана. Бука – Преслапската седловина на юг – от планината Верила, като границата между тях продължава по долината на реката Добри дол до водослива й с р. Клисурата (Суха). По-нататък границата следи р. Клисурата (отделя я от Голо бърдо) до с. Боснек, а след това поречието на р. Струма и язовир “Студена”. На запад Витоша стига до Пернишката котловина.
Витоша е формирана в резултат на усилена геологична дейност в миналото и поради това тя днес има формата на купол, като това е характерно само за нея. Тя се характеризира с хладен умерено-континентален климат, силни ветрове, ниско слънцегреене през цялата година и сравнително дебела снежна покривка през зимата.
Поради близостта му до столицата тя е най-посещаваната защитена местност в страната и изпитва силно антропогенно влияние. Въпреки това тук се е запазило учудващо голямо биоразнобразие, включващо видове от всички семейства и царства, включително птици, мечки и прилепи. На неговата тертория се срещат едни от най-многобройните безгръбначни в страната (на второ място в страната по ендемични видове), близо 200 вида птици, от които около 120 са гнездящи, 13 вида прилепи и 1489 вида висши растения и около 500 вида гъби. В планината се среща и тиса – реликтен и застрашен вид.
На територията на парка има и два резервата – „Бистришко бранище“ и „Торфено бранище“. Резерватът “Бистришко бранище” е образуван едновременно с парка, със същото Постановление на Министерския съвет от 27.10.1934 година. Последното разширение е извършено през 1980 г., като площта на резервата сега е 1177,2 хектара. Той е обявен за резерват с цел да се запазят първичните екосистеми от смърч, както и видовете от субалпийската зона. “Торфено бранище” е обявен за резерват през 1935 година и сега обхваща територия от 784 хектара. Той защитава ценните торфени находища. Тук се намират над 300 вида мъхове и 500 вида водорасли.
Тук се намират и най-дългата пещера в България – Духлата (17,5 км), Драгалевския манастир “Успение Богородично” (един от последните от някогашната Мала Света Гора), Боянската църква “Св. Панталеймон” и още много културни и архитектурни паметници.